Данъци върху благородните метали в България

Спорът, който определя целия наръчник

Повечето данъчни наръчници започват с правило. Този започва с открит въпрос, защото в България открит е точно най-важният: облагаема ли е печалбата, когато частно лице продаде инвестиционно злато. Едната позиция чете текста на закона и стига до извода, че не е. Другата чете практиката на приходната администрация и стига до 10 %.

Разликата не е академична. При продажба на няколко инвестиционни монети с натрупана печалба от няколко хиляди евро разликата между двете тълкувания е разликата между нула и стотици евро данък, а при продажба без документ за покупката — между нула и данък върху целия приход. Именно затова наръчникът отделя първите шест раздела на спора: първо какво пише в закона, после какво прави администрацията, после защо въпросът е още открит, и накрая как изглежда сметката, ако администрацията е права.

Разговорът стана обществен на 29 април 2026 г., когато Националната агенция за приходите публикува позицията си — един ден преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация. Дотогава становищата ѝ бяха известни главно на консултантите. След това започна спор, който към момента на писане не е приключил нито с решение на съда, нито с изменение на закона.

Оттук нататък текстът разграничава последователно три неща: какво е безспорно, какво е спорно и какво е неизяснено. Безспорна е например защитата на имуществото като мотив за покупката, безспорни са ДДС правилата и правилата при наследяване. Спорно е облагането на печалбата. Неизяснено е доста повече, отколкото повечето текстове по темата признават — на това е посветен последният раздел.

Какво казва текстът на закона

Правилото и трите му изключения

Изходната норма е чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тя обявява за необлагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество и изброява три изключения:

• буква „а“ — пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако между придобиването и продажбата е изминала по-малко от една година;
• буква „б“ — произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
• буква „в“ — акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с друга валута, различна от еврото.

Едно златно кюлче или една инвестиционна монета е движима вещ. Правилото е необлагаемост, изключенията са изброени изчерпателно, а металът не се появява в нито една от трите букви. Който го подведе под „други финансови активи“, разширява изключение — а изключенията по правило се тълкуват стеснително, не разширително.

Трите довода в подкрепа на текста

Счетоводният довод сочи в същата посока. Указанията по прилагане към МСС 39, продължени в указанията по прилагане на МСФО 9, изрично посочват златото на кюлчета като стока, а не като финансов инструмент: липсва договорното право за получаване на парични средства. Ако административното тълкуване се обосновава именно със счетоводството, то среща собствената си верига от аргументи.

Най-силният системен довод обаче е законодателен. Криптоактивите трябваше да бъдат добавени изрично в чл. 33, ал. 3 с изменение от 2023 г., в сила от 1 януари 2024 г. Ако „други финансови активи“ обхващаше всичко с инвестиционен характер, добавянето щеше да е излишно. При същото изменение благородните метали не бяха включени.

Има и практическа следа. Чл. 33, ал. 4, изречение второ предписва при повече придобивания на финансови активи от един вид, издадени от едно лице, да се използва среднопретеглена цена. Кюлчето няма издател. Нормата остава без приложение при физически метал — това е извод, не изрична законова разпоредба, и трябва да се приема като такъв.

Какво прави приходната администрация

Националната агенция за приходите не разглежда инвестиционното злато като движима вещ за лична употреба, а като финансов актив. Оттам данъчното третиране се измества от чл. 13 към чл. 33, ал. 3, а ставката е общата от 10 % по чл. 48, ал. 1 върху общата годишна данъчна основа. Този доход се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50.

Документите, през които линията е проследима

Линията е проследима през няколко документа. Становище с изх. № 20-21-2 от 13 май 2020 г. разглежда облагането по закона на доходите на физически лица от продажба на инвестиционно злато. Разяснение с изх. № 90-00-98 от 19 юли 2024 г. следва същата логика и добавя изричната резерва, че систематичната покупко-продажба може да бъде преквалифицирана в доход от стопанска дейност. На 29 април 2026 г. позицията беше съобщена публично.

Обосновката, доколкото е възпроизведена последователно в няколко независими източника, е двустъпкова: законът за доходите на физическите лица не съдържа легална дефиниция на понятието финансов актив, затова се прибягва до счетоводното законодателство; и инвестиционното злато не е предмет за лично потребление, а инструмент за влагане на средства. Пълните текстове на становищата са достъпни само през платени правни системи, затова тук се предава смисълът, а не буквата — цитат в кавички от тези документи в този наръчник няма и не бива да има.

Практическото значение на едно становище следователно е практическо, а не нормативно. Данъчното третиране на доходите от благородни метали тук зависи не от нова норма, а от квалификация на понятие.

Защо въпросът е още открит

Един спор се затваря по три начина, и към август 2026 г. нито едно от трите не е налице:

• с решение на върховна съдебна инстанция;
• с изменение на закона;
• с ясно и публикувано административно тълкуване, което никой не оспорва.

Търсенето в практиката на административните съдилища не откри публикувано решение, което да отговаря на въпроса дали физическото инвестиционно злато е „друг финансов актив“ по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „в“. Намерените производства се отнасят до търговия със стоки по занятие, а не до продажба на инвестиционно злато от частно лице. Липсата на намерено решение, разбира се, не доказва, че такова няма — тя означава само, че към момента на проверката то не е публично достъпно и не може да се цитира.

Законодателна инициатива за изясняване също не беше открита — нито в посока изрично облагане, нито в посока изрично освобождаване. Не е установено и дали приходната агенция е публикувала по-подробно становище след 29 април 2026 г.

Оттук следва единственият честен извод: и двете тълкувания са защитими, и нито едно не може да се обяви за сигурно. Текст, който твърди, че „в България златото не се облага“, пропуска административната практика. Текст, който твърди, че „в България се плащат 10 % при продажба на злато“, пропуска текста на закона. Този наръчник не прави нито едното, нито другото, а описва избора такъв, какъвто е — и подчертава, че той е избор, който се прави с консултант, а не по интуиция или по форумно мнение.

Сметката по тълкуването на НАП: ефективно около девет процента

Ако се приложи административното тълкуване, сметката не е просто „10 % от печалбата“, и това е разлика, която много текстове по темата изпускат. Чл. 33, ал. 3 определя облагаемия доход като сумата от реализираните през годината печалби по отделните сделки, намалена със сумата на реализираните през годината загуби, и получената разлика се намалява с 10 % нормативно признати разходи. Едва върху така определения облагаем доход се прилага ставката от 10 %.

Десет процента данък върху деветдесет процента от резултата дават ефективна тежест от около 9 % от нетната годишна печалба. За печалба от 3 000 евро това е 270 евро вместо 300 евро. Разликата не е драматична при малка сделка, но при по-голяма става осезаема, а при опит за самостоятелно изчисление тя обяснява защо две сметки върху едни и същи числа дават различни резултати.

Печалбата или загубата по всяка отделна сделка е разликата между продажната цена и цената на придобиване съгласно чл. 33, ал. 4. Продажната цена по чл. 33, ал. 5 включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително непарични престации — размяната на метал срещу друга вещ не е начин да се излезе извън обхвата.

Един въпрос обаче остава без ясен отговор точно тук. При няколко покупки на едно и също изделие в различни моменти трябва да се знае коя цена на придобиване се отнася към продаденото парче. Чл. 33, ал. 4, изречение второ предписва среднопретеглена цена, но само за финансови активи от един вид, издадени от едно лице — кюлчето няма издател и нормата остава без ясно приложение при физически метал. FIFO принципът е разпространена счетоводна и пазарна практика, но за този случай той не следва от изричен текст на закона и не се твърди тук като задължителен. Който е купувал на части, има още едно основание да пази отделен документ за всяка покупка.

Две ограничения заслужават изрично внимание. Прихващането на загубите работи само в рамките на една и съща календарна година: текстът говори за реализираните през годината загуби, а пренасяне на загуба към следваща година законът не предвижда. И прихващането не се разпростира върху други видове доходи — загуба от продажба на метал не намалява данъка върху трудов доход или наем. Калкулаторът за данъци на сайта прилага пълните 10 % и затова показва горната граница на възможното задължение, без нормативното приспадане по ал. 3.

Пример с две сделки в една година

Числата по-долу са илюстрация на механиката, а не оценка на конкретен случай. Приема се, че се прилага тълкуването на приходната администрация и че двете сделки са с инвестиционно злато, за което това тълкуване е формулирано.

Двете сделки

Първата сделка е с монети, купени преди години; втората е през същата година, при по-неблагоприятен момент.

Годишният резултат е 4 000 минус 1 000, тоест 3 000 евро. От него се приспадат 10 % нормативно признати разходи, или 300 евро. Облагаемият доход е 2 700 евро, а данъкът при ставка 10 % е 270 евро — точно 9 % от нетната печалба от 3 000 евро.

Същите сделки без документ

Сега същата първа сделка без документ за покупката. Цената на придобиване се приравнява на нула по чл. 33, ал. 6, т. 3. Печалбата вече не е 4 000, а 12 400 евро. След приспадане на загубата от 1 000 евро и на 10 % нормативни разходи облагаемият доход е 10 260 евро, а данъкът е 1 026 евро.

Трети вариант: колекционерска монета, купена за 2 000 и продадена за 3 000 евро. Тук облагането е безспорно и се извършва по чл. 33, ал. 2, т. 2 — разлика между продажната цена и цената на придобиване, без десетпроцентното приспадане. Данъкът е 100 евро. Дали печалба по този ред може да се прихване със загуба по ал. 3 не следва еднозначно от текстовете и не се твърди тук. Изкупната цена, която реално ще получите, определя горната част на всяка от тези сметки — данъкът се смята върху постъпленията, не върху спот цената.

Няма срок на задържане и няма необлагаем праг

Голяма част от чуждоезичните текстове за данъци върху златото описват система, в която търпението се възнаграждава: изчакай определен брой години и печалбата става необлагаема. Българският закон не съдържа такова правило за благородни метали. Срок на задържане в чл. 13, ал. 1, т. 2 се среща само в буква „а“ и само за пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства — за тях едногодишният период има значение. За метала не съществува дата, след която положението се променя.

Същото важи и за прага. Необлагаем праг за този вид доход българският закон не познава. Германската граница от 1 000 евро, под която частната сделка за продажба остава без данък, няма българско съответствие, а и самото понятие спекулативен срок описва конструкция от друга правна система. Ако се приложи тълкуването на приходната администрация, облагаема е първата печалба, независимо колко е малка.

Затова една привична стратегия отпада: разсрочването на продажбата само за да се изчака някакъв срок няма данъчен смисъл в България. Разпределянето на продажбите между различни календарни години обаче има друг ефект — то променя коя загуба с коя печалба може да се прихване, тъй като прихващането работи само в рамките на годината. Това е планиране на времето на реализация, а не изчакване на срок, и разликата между двете е съществена.

Обратната страна на липсващия срок е ниската ставка. Десет процента са малко в европейски мащаб, а ефективните девет след нормативното приспадане са още по-малко. Който сравнява България с държави, в които печалбата отпада напълно след определен период, сравнява две различни философии, а не по-строга с по-мека.

Колекционерските монети са изрично облагаеми

Тук спорът изчезва. Буква „б“ на чл. 13, ал. 1, т. 2 изважда от необлагаемите доходи произведенията на изкуството, предметите за колекции и антикварните предмети. Каквото и да се приеме за инвестиционното злато, колекционерската монета е обложена по силата на изричен текст, а не по тълкуване.

Изчислението е по-неблагоприятно

Начинът на изчисляване обаче е различен и по-неблагоприятен. Облагаемият доход се формира по чл. 33, ал. 2, т. 2 като разлика между продажната цена и цената на придобиване.

Десетпроцентното нормативно приспадане, което ал. 3 предвижда за финансовите активи, тук липсва.

Резултатът е парадокс, който заслужава да се задържи в главата: в България нумизматичният купувач е поставен по-строго от купувача на инвестиционни монети, докато в германското мислене колекционерските монети имат предимство — там намалената ставка на ДДС ги прави по-достъпни при покупката. Двете системи третират една и съща категория в противоположни посоки, всяка чрез свой данък.

Оттук произтича практически въпрос, на който законът не дава определение: къде минава границата между инвестиционна и колекционерска монета. Съвременна инвестиционна монета в първокласно състояние с малък тираж може да се търгува със значителна надбавка над стойността на материала си. Дали това я превръща в предмет за колекции по смисъла на буква „б“, не е изяснено в проверените източници и не се твърди тук. Който купува с ясното намерение да държи метал, а не рядкост, си спестява и този въпрос — темата е разгледана по-подробно в наръчника за купуване на злато.

Без документ цената на придобиване е нула

Заместваща оценка законът не предвижда: няма правило „взема се спот цената към деня на покупката“, няма експертиза, няма възможност да се докаже стойността по друг начин.

Следствието е просто и сурово. При облагане по административното тълкуване без документ се облага целият приход от продажбата, а не разликата. Ефективните девет процента върху разликата се превръщат в девет процента върху всичко получено — сума, която при няколко унции може да надхвърли всяка надбавка, спестена някога при покупката.

Затова документът от покупката трябва да съдържа дата, описание на изделието, тегло, проба и платена цена, и да се пази толкова дълго, колкото се пази металът — не пет години, а докато той бъде продаден или предаден нататък. Същият документ върши втора работа при застраховането: тежестта да се докаже притежанието и стойността при щета лежи върху застрахования, а не върху застрахователя. Един лист хартия, две предназначения — това е разгледано в наръчника за съхранение и застраховане.

Плащането също оставя следа и това е предимство, не недостатък. Законът за ограничаване на плащанията в брой в чл. 3, ал. 1 забранява плащания в страната в брой на стойност 10 000 лв. или повече, което по официалния курс прави приблизително 5 112,92 евро; ограничението обхваща и свързани плащания на едно и също основание и няма изключение за сделки между частни лица. Лимитът за плащане в брой не е данъчна норма, но банковият превод произвежда точно доказателството, което чл. 33, ал. 6 изисква. А обстоятелството, че търговците на благородни метали не фигурират сред задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, не създава каквото и да е данъчно облекчение — двете уредби нямат допирна точка.

Когато продажбите станат стопанска дейност

Всичко описано дотук изхожда от предпоставката, че става дума за продажба на лично имущество. Тази предпоставка има граница.

При такава преквалификация се прилага друг режим — други норми за определяне на облагаемия доход, други задължения за документиране и евентуално задължение за регистрация. Спорът дали инвестиционното злато е финансов актив тогава губи значение, защото стопанската дейност се облага по своя логика независимо от предмета си.

Законът не съдържа число, което да разграничава двете хипотези — няма брой сделки на година, при който едното преминава в другото, и всяко такова число, срещано в популярни текстове, е изобретено. Преценката е по съвкупност от обстоятелства:

• честота на сделките;
• организираност;
• целенасоченост;
• начин на придобиване и на реализация.

Точно защото няма праг, всеки, чиито сделки надхвърлят случайното разпореждане със собствено имущество, трябва да разгледа въпроса с консултант, преди органът по приходите да го е разгледал вместо него.

За обичайния случай — купуване с план за спестяване през годините и продажба на част от натрупаното при нужда — рискът е далечен. Той се приближава при бърза последователност от покупки и продажби, при закупуване с явна цел незабавна препродажба и при продажби към трети лица по начин, който наподобява търговия. Ефектът на осреднената цена при дългосрочно спестяване е точно обратното на такъв профил.

Приложение № 5, срокът до 30 април и отстъпката

Ако доходът се декларира, това става в годишната данъчна декларация по чл. 50, в Приложение № 5 за доходи от прехвърляне на права или имущество. Отделно приложение специално за благородни метали няма, тъй като квалификацията ги вкарва в общата категория.

Срокът по чл. 53, ал. 1 тече от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Именно този срок обяснява защо публичното съобщение от 29 април 2026 г. предизвика такава реакция: то дойде в предпоследния ден.

Отстъпката е малка, но е единственото законово намаление, което този доход познава — необлагаем праг, както вече беше казано, няма.

Допусната грешка не е окончателна. Чл. 53, ал. 2 позволява еднократна корекция на подадената декларация в срок до 30 септември. Авансово облагане за този вид доход не се предвижда, тоест плащане в течение на годината не се изисква и задължението се урежда с годишната декларация.

Срокове около декларацията

Има и доброволна възможност, която в спорна ситуация може да е полезна: Приложение № 13 служи за посочване на необлагаеми доходи и на придобито през годината наследствено имущество, със същия срок 30 април. Който следва тълкуването по текста на закона и счита дохода за необлагаем, все пак разполага с място, на което да го покаже — това е въпрос на стратегия, който отново е за консултанта, а не за общ текст.

Да декларираш или да не декларираш

Тук наръчникът стига до практическия избор и трябва да е особено внимателен: това не е препоръка, а описание на асиметрията между двата риска.

Който декларира и плати, а по-късно се установи, че по текста на закона доходът е бил необлагаем, е платил в повече. Платеното в повече е сума, чието връщане може да се търси, а спорът се води от позицията на изряден платец. Който не декларира, а по-късно се наложи административното тълкуване, се излага на установяване на задължението в ревизионно производство, с лихви за забава и без възможност да върне времето назад. Двете грешки не струват еднакво.

От това не следва, че декларирането е единственият разумен избор. Текстът на чл. 13, ал. 1, т. 2 има сериозни доводи зад себе си и тълкуването по закона е защитима позиция. Следването ѝ обаче трябва да е съзнателно решение, взето след консултация с данъчен консултант, който познава конкретните обстоятелства, а не резултат от прочетено мнение. Който не може да обясни на кое правно основание не е декларирал, всъщност не е избрал тълкуване — просто не е декларирал.

За чуждестранните лица положението виси на същата класификация. Според представянето на приходната администрация доходите от продажба на движимо имущество не се смятат за доход от източник в страната и се облагат в държавата на местното лице, докато за финансовите активи чл. 37 предвижда облагане с окончателен данък. Тоест и тук всичко зависи от това как ще се квалифицира металът. Отвъд това възпроизвеждане никакви конкретни последици за чуждестранни лица не се извеждат в този текст — те изискват анализ по конкретния случай и по приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

И изричното: всичко в този раздел е обща информация за правното положение, а не данъчна или правна консултация. При спорен въпрос от този порядък консултацията не е формалност.

Сребро, платина и паладий: практиката мълчи

Известните становища на приходната администрация се отнасят до инвестиционното злато. Дали същата квалификация се прилага и към среброто, платината и паладия, от тях не следва — и този наръчник не го твърди нито в едната, нито в другата посока.

Аргументът в полза на разпростирането е, че логиката на становищата е обща: не предмет за лично потребление, а инструмент за влагане на средства. Аргументът против е, че самото понятие инвестиционно злато е легално определено в закона за ДДС и че за среброто и металите от платиновата група подобно определение няма. Нито един от двата довода не е потвърден от практика, която да може да се цитира.

Практическата последица за притежателя е неприятна: неопределеността при среброто е по-голяма, отколкото при златото, защото при златото поне се знае каква е позицията на администрацията. При сребърното кюлче не се знае дори това.

Едно обаче е напълно ясно и не зависи от квалификацията: при покупката среброто, платината и паладият носят пълния ДДС, докато инвестиционното злато е освободено. Тази разлика тежи повече от евентуалния данък върху печалбата и е разгледана в следващите два раздела, а също и в наръчника за купуване на сребро. Който сравнява двата метала само по цената на грама, изпуска най-голямото данъчно различие между тях.

ДДС при покупката: инвестиционното злато е освободено

При ДДС положението е ясно, кодифицирано и без спор. Правното основание е глава деветнадесета от Закона за данък върху добавената стойност, озаглавена „Инвестиционно злато“ и обхващаща чл. 160–163. Чл. 160, ал. 1 обявява за освободени доставките на инвестиционно злато, включително злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато, злато по метални сметки, заеми и суапове със злато, както и фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне на право на собственост или на вземане; освободено е и посредничеството от чуждо име и за чужда сметка.

Определението стои в чл. 160а, ал. 1. Инвестиционно злато е, първо, златото под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите на злато, и с проба, равна на или по-голяма от 995 хилядни. Тук е и една от важните български особености: за разлика от някои други държави от Съюза България не използва възможността да изключи най-малките кюлчета, така че еднограмово кюлче с необходимата проба не е изключено от режима.

Второ, златните монети от заповедта по чл. 175, ал. 5, когато отговарят едновременно на четири условия: проба най-малко 900 хилядни, изсечени след 1800 г., които са или са били законно платежно средство в държавата на произход, и се продават на цена, надвишаваща с не повече от 80 % стойността на златото по пазарни цени. Трето, монетите от списъка, публикуван в серия „C“ на Официален вестник на Европейския съюз. И четвърто, монетите, за които Българската народна банка е издала документ, удостоверяващ съответствието с критериите по т. 2.

Тоест признаването върви по три успоредни пътя: национална заповед на министъра на финансите съвместно с управителя на централната банка, списък на Съюза и индивидуално удостоверение на банката. Конкретните монети в заповедта не се изброяват тук — проверен е механизмът, не съдържанието. Освобождаването от ДДС зависи от това дали продуктът попада в определението, а не от намерението на купувача. Възможността за облагане по избор в чл. 160, ал. 2–3 се отнася само до производители и преработватели при регистриран получател и за частния купувач е без значение.

Още две норми от същата глава се срещат в обяснения по темата и водят до недоразумения, затова заслужават кратко уточнение. Чл. 161, ал. 1 предвижда обратно начисляване при доставка на злато като материал или полуфабрикат с проба 325 хилядни или повече, както и при упражнено право на избор — механизъм, който се прилага между регистрирани лица и се документира с протокол, а не касае покупката на гише. Чл. 162а, в сила от 1 януари 2026 г., определя как се формира годишният оборот от доставки на инвестиционно злато и има значение за регистрационните задължения на търговците, не за купувача. Нито едната, нито другата норма променя каквото и да е за частното лице, което купува кюлче или инвестиционна монета.

Двадесет процента върху цялата цена на среброто

Извън златото картината се обръща. Стандартната ставка от 20 % по чл. 66, ал. 1 се прилага изцяло, а намалената ставка по чл. 66а обхваща настаняване, книги и печат и определени детски храни — благороден метал в нея няма. ДДС върху среброто се начислява върху цялата продажна цена.

Тук е разположена и най-често срещаната грешка при пренасяне на германски представи. Облагането на маржа не се прилага към метала като такъв, защото параграф 1, т. 19, буква „г“ от допълнителните разпоредби изважда от понятието стоки втора употреба благородните метали и скъпоценните камъни, независимо под каква форма са. Сребърно кюлче или инвестиционна унция никога не попада под маржа.

Има обаче втора врата, която не бива да се бърка с първата. Режимът по глава седемнадесета, чл. 143–151, обхваща и предметите за колекции, а параграф 1, т. 21 включва в тях колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на нумизматиката. Нумизматично изделие следователно може да бъде обложено по маржа, ако търговецът го е придобил от нерегистрирано лице, от освободен данъчно задължен субект или от друг търговец по същия режим. Дали съвременна инвестиционна сребърна монета е предмет за колекции по това определение, не е изяснено и тук не се твърди.

Не работи и заобикалянето през платежното средство: чл. 46, т. 4 освобождава сделките с банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, но изрично изключва тези, които обикновено не се използват като такова или имат нумизматична стойност.

Практическата равносметка е аритметична. Надбавката върху среброто заради данъка означава, че металът трябва да поскъпне с около една пета, преди притежанието да се върне на стойността, платена за самия метал — а над това стои и спредът на търговеца. Текущата цена на среброто е само отправна точка; калкулаторът за сребро показва каква част от платената цена е метал.

Наследяване: съпругът и правата линия не плащат

Данъкът върху наследствата в България не е държавен, а общински, и се урежда от Закона за местните данъци и такси. Общинският съвет определя с наредба конкретния размер в границите, зададени от закона, така че единна ставка за цялата страна не съществува и проверката се прави в наредбата на съответната община.

Обхватът е широк. Чл. 29 обхваща наследеното имущество на български граждани в страната и в чужбина, както и имуществото в страната на чуждите граждани. Чл. 30, ал. 1 включва в наследствената маса движимите и недвижимите вещи и правата върху тях — благородният метал попада в нея безспорно.

Ставките за останалите наследници

За останалите чл. 36 определя две групи.

Законовият текст остава изразен в лева и продължава да се прилага по правилата за превалутиране, затова тук се посочват и двете стойности.

Декларацията се подава в шестмесечен срок пред общината по последното местожителство на наследодателя съгласно чл. 32, ал. 1; за наследници, които не са съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, срокът тече от узнаването, а подадената в срок декларация от един наследник ползва останалите. Данъкът се плаща в двумесечен срок от получаване на съобщението от общината. От масата се приспадат задълженията на наследодателя и разноските по погребението в размер на 1 000 лв., или приблизително 511,29 евро. Освобождаването за обикновената покъщнина по чл. 38 не обхваща инвестиционното злато — то не е покъщнина.

Две допълнения от практическо значение. Ако част от наследственото имущество стане известна по-късно — намерено кюлче, банков сейф, за който никой не е знаел — за него се подава декларация в едномесечен срок от узнаването. И освобождаването по чл. 38 за имущество в чужбина, върху което вече е платен наследствен данък в съответната държава, се отнася до наследството на български граждани; то не е общо правило за всяко чуждестранно имущество и изисква доказване на платения там данък.

Оценка по последната лондонска цена на едро

Тук българският закон има норма, каквато в повечето европейски законодателства липсва, и тя е достатъчно необичайна, за да заслужи собствен раздел. Чл. 33, ал. 1 предвижда наследственото имущество да се оценява в евро към момента на откриване на наследството, а т. 2 в редакцията, в сила от 1 януари 2026 г., посочва за благородните метали последната публикувана цена на благородните метали на пазара на едро в Лондон.

Не се назначава експертиза, не се пита търговец каква изкупна цена дава, не се търси пазарна стойност. За останалите движими вещи и права т. 5 предвижда пазарна стойност, но специалната норма за метала я измества. Оценката се откъсва от българския дребен пазар и се закача за международната котировка.

Последицата е приятна и неприятна едновременно. Приятна, защото оценката е обективна, проверима и не зависи от преценка: LBMA фиксингът и лондонската референтна цена се публикуват и архивират. Неприятна, защото котировката се отнася до чист метал в стандартна форма и не отчита нито надбавката, платена при покупката, нито това, че реалната изкупна цена за отделна монета е под нея.

Оттук следва конкретно задължение за подготовка. Оценката по цена на едро изисква да са известни точното чисто тегло и пробата на всяко парче — не броят монети, не описанието „златни монети“, а количеството чист метал. Списък с описание на всяко изделие, тегло, проба и оригинален документ за придобиване, съхраняван заедно с метала, спестява на наследниците работа, която иначе се върши в най-неподходящия момент. Историческото развитие на цената позволява стойността към конкретна дата да се провери и след години.

Дарение и данъкът след него

Дарението се облага по същия закон, но по своя логика. Чл. 44, ал. 1 подлага на данък имуществата, придобити по дарение, независимо от вида им — при възмездно придобиване данък дължат само недвижимите имоти, ограничените вещни права и моторните превозни средства. Подареното злато следователно се облага, продаденото не се облага по този закон.

Привилегията е в чл. 44, ал. 6: не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

За разлика от наследяването законът тук не предвижда сума, под която данък не се дължи.

Оценката следва същата логика както при наследството: чл. 46 препраща към чл. 33, ал. 1, т. 2–5, тоест и тук благородният метал се оценява по последната публикувана лондонска цена на едро. Декларирането и плащането при безвъзмездно придобиване извън нотариално удостоверените случаи са в двумесечен срок от получаването. Обичайните подаръци са освободени по чл. 48, ал. 1, т. 5, но законът не ги остойностява — сума, под която подаръкът е „обичаен“, в текста няма и не бива да се изобретява.

И тук е мостът към първата половина на наръчника, който мнозина пропускат. Дарението е един данък; продажбата по-късно е съвсем друг въпрос. Надареният среща чл. 33, ал. 6, т. 3 от закона за доходите: при придобиване по дарение цената на придобиване е нула. Ако впоследствие се приложи административното тълкуване, той облага целия приход от продажбата, а не увеличението на стойността след дарението. Практическият извод е един и същ както при покупката: заедно с метала се предава и оригиналният документ за придобиването му. Калкулаторът за данъци илюстрира разликата между двата случая с конкретни числа.

Какво този наръчник не може да ви каже

Няколко въпроса са оставени открити съзнателно, защото полуверният отговор в данъчна материя е по-опасен от липсващия. Не е известно дали квалификацията на приходната администрация обхваща и среброто, платината и паладия — известните становища говорят само за инвестиционно злато. Не е изяснено дали съвременна инвестиционна сребърна монета е предмет за колекции по смисъла на допълнителните разпоредби на закона за ДДС и следователно дали може да бъде обложена по маржа. Не е проверено съдържанието на заповедта по чл. 175, ал. 5 — описан е механизмът на признаване, не списъкът с монети.

Не се разглежда данъчното третиране на хартиеното злато, борсово търгуваните продукти и металните сметки: златният ETF е различен актив от кюлчето в ръката, следва други правила и заслужава самостоятелен анализ. Не се разглеждат и ДДС при вътреобщностно придобиване или при внос от трета държава — правилата за придобиване и за внос не се извеждат от правилата за вътрешната доставка. Последиците за чуждестранни лица са описани само дотам, докъдето стига представянето на приходната администрация.

Не се твърди нищо и за бъдещето: нито дали съдът ще се произнесе, нито в коя посока, нито дали законодателят ще намеси. Всяко изречение по-горе описва положението към август 2026 г. и има вградена дата на годност, каквато данъчните текстове по принцип имат — а този повече от други.

Онова, което остава практично и не зависи от изхода на спора, се събира в няколко реда.

• Пазете документа за всяка покупка с дата, тегло, проба и цена, докато металът е ваш, и го предавайте заедно с него при дарение или наследяване.
• Плащайте по начин, който оставя следа, и спазвайте лимита за плащане в брой.
• Разграничавайте инвестиционния метал от нумизматиката, защото данъчно те не са едно и също.
• Водете списък на притежаваното с точно чисто тегло.
• Преди по-голяма продажба поговорете с данъчен консултант, вместо да разчитате на общ текст, включително на този.

Накратко: в България покупката на инвестиционно злато е освободена от ДДС, среброто носи пълните 20 % върху цялата цена, а облагането на печалбата при продажба е открит спор между текста на закона и практиката на приходната администрация. Срок на задържане и необлагаем праг няма, колекционерските монети са безспорно облагаеми и то по-строго, при наследяване съпругът и правата линия не плащат, а без документ за придобиване цената се приравнява на нула. Ако се приложи административното тълкуване, ефективната тежест е около 9 % от нетната годишна печалба. Речникът обяснява понятията, а калкулаторът за данъци показва как изглежда горната граница на сметката. Този текст е обща информация и не замества данъчна или правна консултация по конкретен случай.