Текуща цена на рутений и курс на рутений с графики

Химичният блок се движи от капролактама — изходното вещество за найлон 6 — който вдигна този ред от 426.000 унции през 2023 г. до 567.000 през 2025 г. върху китайски мощности. За 2026 г. Johnson Matthey очаква двуцифрен спад в китайското химично потребление, тъй като този пазар влиза в свръхпредлагане. До него стоят оцетната киселина върху системи от рутений и иридий и каталитичното окисление на отпадни води — единственото място, където покачването на цената доказано е разрушило употреба.

От страната на електрониката стоят резистивните пасти от рутениев оксид, които по думите на същата асоциация влизат « in resistor components for almost every chip device », и твърдите дискове за центрове за данни — растежът на 2025 и 2026 г. Но и тук има обрат: днешната технология за запис е близо до граница на плътността, а заместникът ѝ — записът с топлинно подпомагане — « uses much lower amounts of ruthenium ». За разлика от риска при родия, тук говорим за продуктов цикъл, не за смяна на задвижването.

Рутений никъде не се добива като основен продукт, а неговият дял в рудата е геологически предопределен — висок в южноафриканския хромитен риф UG2, нисък в рифа Merensky. Нов капацитет изисква от 8 до 18 месеца за връщане в работа на съществуващо разработване и от 6 до 8 години за дълбока шахта.

Структурният факт, който отделя рутения от родия, е липсващият клапан. За рутения в отчета на Johnson Matthey няма никакъв вторичен източник в отворен цикъл, а Международната асоциация на платината описва последствието: « With negligible primary supply or open-loop recycling in the EU, the region is reliant on imports of ruthenium. » Това, повече от която и да е история за потреблението, е причината дефицитът да върви с години. Количествено измерен обем на рециклиране не можа да бъде набавен в никакъв вид.

Рутеният е промишлена суровина, не монетарен метал. Няма монети, няма наличности при централни банки и няма документиран борсово търгуван продукт: Johnson Matthey отчита такива наличности за платината, паладия и родия, но не за рутения. Остават сюнгер, прах, гранули и кюлчета от специализирани доставчици — и там пазарната структура действа направо: измерените 30,0 % разлика при рафинера срещу 7,0 % при платината, още около 5,7 % за обработен метал, плюс 20 % данък върху добавената стойност. Българско котиращо бюро, на което металът да бъде продаден обратно, не съществува.

Акциите на мините носят възражение, което за никой друг метал на този сайт не е толкова остро. Водещият южноафрикански показател за приходите е кошницата 4E — платина, паладий, родий и злато. Рутеният не е в нея; той се появява едва в съдържанието 6E. Производителите се възползваха « from unusually elevated ruthenium and iridium prices » над една кошница 4E, която през 2025 г. се вдигна от около 24.000 до над 40.000 ранда за унция. Който купува тези акции като заместител на рутений, купува позиция, в която рутеният не присъства в стандартното число.

Това издание описва българското право; състоянието е към 25 октомври 2026 г. и не е данъчен или правен съвет. При рутения двата момента, в които металът среща данъка, се намират в съвършено различни състояния на сигурност: покупката е изяснена, продажбата не е.

Данък върху добавената стойност: 20 %. Нормата е чл. 66, ал. 1 ЗДДС и важи еднакво за сюнгер, прах, гранули и кюлче; намалената ставка от 9 % по чл. 66а обхваща настаняване, книги и определени храни за бебета, но никакъв метал. Освобождаването стои в Глава деветнадесета „Инвестиционно злато“, чл. 160–163, с определение в чл. 160а, ал. 1, и думата, на която нормата стъпва, е злато — заглавието на главата, всяка алинея на определението и всеки от трите пътя за признаване на монета. Насрещна разпоредба за среброто, платината или платиновата група няма, а чл. 344–346 от Директива 2006/112/ЕО познават само златото. Затова рутеният носи пълните 20 %. И едно число, което не бива да попада в български текст: 19 % е германската ставка.

Марж и обратно начисляване — и една празнина. § 1, т. 19, б. „г“ от Допълнителните разпоредби на ЗДДС изважда от „стоки втора употреба“ именно „благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са“ — категориен израз, не списък от метали. Но българска законова дефиниция на „благородни метали“ не беше намерена в достъпен официален източник, затова дали изключването достига рутения е неразрешено в нито една посока. Обратното начисляване по чл. 161, ал. 1 се отнася само до злато с проба 325/1000 и по-висока.

При продажбата: два прочита, и нито един решен. По текста на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ (редакция ДВ бр. 30 от 2026 г.) доходите от продажба на движимо имущество не са облагаеми, а изключенията са изчерпателно изброени: превозни средства под една година; произведения на изкуството и предмети за колекции; акции, дялове и други финансови активи. Метал не е назован в нито едно от тях. В подкрепа стои и системен довод: криптоактивите трябваше да бъдат въведени изрично в чл. 33, ал. 3 (ДВ бр. 106 от 2023 г., „включително криптоактиви“) — ако „други финансови активи“ вече обхващаше всичко инвестиционно по природа, добавянето би било излишно; металът не беше добавен при същия повод. Националната агенция за приходите обаче третира инвестиционното злато като финансов актив и го облага по чл. 33, ал. 3 с 10 % по чл. 48, ал. 1, при основа (сума на печалбите минус сума на загубите за годината) минус 10 % нормативно признати разходи — ефективно 9 %. Двете документирани становища (Изх. № 20-21-2 от 13 май 2020 г. и Изх. № 90-00-98 от 19 юли 2024 г.) и публичното изявление от 29 април 2026 г. се отнасят изрично до инвестиционно злато; за рутения няма нито становище, нито решение на Върховния административен съд. Затова тази страница не твърди нито „дължат се 10 %“, нито „освободено е“ — а калкулаторът прилага модела на административната практика, което за рутения е изчислително предположение.

Срок, минимум, границата. Едногодишният тест в чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „а“ важи единствено за превозни средства; необлагаем минимум за метал няма, а загубите се приспадат само в рамките на същата календарна година. При границата рутеният е засегнат по-тежко от златото: чл. 4 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012 г. определя количествата без декларация по име на метала — злато и платина в необработен или полуобработен вид и монети, до 37 грама; бижута от такива сплави, до 60 грама; сребро, до 300 грама. Рутеният не е сред изброените, а чл. 5, ал. 1 изисква писмена декларация при пренасяне към трета държава и за прахообразните форми, и за всички форми, които чл. 4 не посочва: за рутениев сюнгер, гранули или прах свободно количество просто няма. Плащането в брой пък е ограничено до под 10.000 лева (около 5.112,92 евро) по чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой — без изключение за частни лица. А чл. 13а, ал. 10 и 11 от Валутния закон подчиняват на проверка на пробата изделията от злато и сребро: рутеният не е назован, тоест за него режим не съществува — което не е същото като „освободен е“.