Текуща цена на родий и курс на родий с графики

Най-известната котировка на родий в света е Johnson Matthey Base Price. Johnson Matthey я определя като „цените, които дружеството предлага на своите клиенти за едро количество метали от платиновата група, определени от търговските му бюра в Съединените щати, Хонконг и Обединеното кралство“, и уточнява продукта: метал във вид на сюнгер (sponge) с минимална чистота 99,9 % за родия (99,95 % за платината и паладия).

Umicore е също толкова ясна относно статута на своите три дневни котировки: „Prices shown on our websites thus are of pure statistical nature and must be looked at as indications only.“ Heraeus Precious Metals публикува таблица с колони Bid <1 kg, Bid, Offer Unfabricated и Offer Fabricated за злато, сребро, платина, паладий, родий, иридий и рутений — попълвана единствено в работното време на германското му търговско бюро.

Една стъпка към стандартизация все пак е направена. През януари 2023 г. London Platinum and Palladium Market въведе система за акредитация на родиев сюнгер, при която акредитираните рафинери се подлагат на периодични проверки на проби спрямо стандартите на LPPM. Родият разполага следователно със стандарт за доставка — продължава да не разполага с референтна цена. Разликата има значение: който купува, днес може да провери какво получава, но все още не колко обективно струва то.

За български читател тук има и една практическа подробност, която личи едва при поглед към списъка на източниците: нито един от котиращите не е български. Umicore котира от Белгия, Heraeus от Германия, Johnson Matthey от Обединеното кралство, Съединените щати и Хонконг. В нито един от първичните източници, използвани за тази страница — Johnson Matthey, Международната асоциация на платината, Геологическата служба на Съединените щати, Umicore, Heraeus — не се появява български рафинер на метали от платиновата група. Това е установено по липса, а не изведено по заключение: не твърдим, че такъв не съществува, а че в тези източници го няма. Най-близкият ценообразуващ за купувач в България седи в чужбина, а цената, по която той ще сравнява, е котировка в евро за килограм от белгийски или германски рафинер.

В трикомпонентния автомобилен катализатор родият върши работа, която останалите метали от платиновата група изпълняват по-зле: той редуцира азотните оксиди до молекулен азот, докато платината и паладият окисляват въглеродния оксид и въглеводородите. За тази редукционна стъпка не съществува равностоен заместващ метал, и точно затова промишлеността исторически е свивала заложените количества по време на ценовите скокове, вместо да сменя метала.

Рискът от заместване, който наистина съществува, е дългосрочен и идва от задвижването, не от друг метал. Международната асоциация на платината го назовава изрично: дългосрочният риск е преминаването от двигател с вътрешно горене към акумулаторно електрическо задвижване. Акумулаторен електрически автомобил не притежава трикомпонентен катализатор. Изложеността е географски съсредоточена: в Европа 93 % от преработения родий отива в автомобилни катализатори, предимно за бензинови леки автомобили, а Европа представлява около 15 % от световното потребление на родий.

За български читател това е най-прямата връзка между този метал и собствената му среда — но връзката трябва да бъде описана внимателно. Българските бензинови автомобили влизат в онези 93 % като част от европейската величина, и всеки излязъл от употреба катализатор, предаден в страната, е в крайна сметка носител на родий, платина и паладий. Числа обаче тук няма да прочетете. За българския автомобилен парк, за броя на годишно разкомплектованите автомобили и за количеството родий, което преминава през български площадки, не разполагаме с проверен първичен източник, и затова не посочваме нито една стойност. Правилото на тази страница е просто: механизмът се описва, числото се посочва само когато е документирано.

Делът вече започна да се движи. Автомобилната част се държеше около 90 % от 2019 г. и спадна до 84 % през 2025 г. Прогнозата на Johnson Matthey за 2026 г. е за общо потребление малко над един милион унции, което би било най-ниското равнище от десетилетие.

• ◆ Мрежите от платина и родий за окисляване на амоняка до азотна киселина — изходен материал за торове и за взривни вещества. Сплавта съдържа обикновено от 3 % до 10 % родий, а Международната асоциация на платината определя потенциала за заместване като нисък: мрежите от платина и родий продължават да се смятат за оптимума.
• ◆ Хомогенните родиеви катализатори за хидроформилиране, оксо синтезния път към алдехидите, и за карбонилиране в процеса Monsanto, който води до оцетна киселина.

Сплавите от платина и родий образуват бъркалки, плунжери, подаващи системи и дюзи за стъклени влакна, използвани за производство на оптично и техническо стъкло, стъклени влакна, фармацевтични флакони, слънчеви модули и стъкло за дисплеи. Решаващата подробност за инвеститора е, че съдържанието на родий в тези сплави е регулируемо: то върви обикновено от 5 % до 20 %, според ценовата разлика между платината и родия. Паладият е само ограничена алтернатива, тъй като има по-ниска точка на топене.

Стъкларската промишленост е следователно единственото място, където по-висока цена на родия измеримо намалява употребата на родий — и където по-ниска цена я увеличава. За 2026 г. Johnson Matthey очаква стабилни заложени количества, но вижда потенциал за растеж при въвеждането на нови мощности за специални стъклени влакна от тип Е.

Термодвойките от платина и родий (типове R, S и B) са еталонът за точно измерване на високи температури в стоманодобива, стъклото и керамиката, използваеми до около 1.700 °C. Родият и покритията от родий и рутений се нанасят върху контакти и съединители; в някои взискателни приложения на потребителската електроника те се смятат за по-добри от позлатените контакти.

Родирането на бижута — тънкият галваничен слой върху бяло злато и сребро — е приложението, което повечето читатели са докосвали, и именно за него се говори най-често. Затова тук е добре да бъдем точни относно състоянието на доказателството: родият се нанася галванично, а не се сплавява, и точно поради това не съществува родиев еквивалент на златото 750 или на среброто 925. В статистиката на Johnson Matthey тази употреба попада под „Други приложения“ (26.000 унции през 2025 г.) и не се публикува отделно; Международната асоциация на платината не я причислява към основните приложения. Не съществува документирано количество за родирането в бижутерията, и тази страница не предлага такова.

Една често цитирана другаде стойност тук умишлено липсва: собственото съдържание на родий в земната кора. Международната асоциация на платината посочва около 1,5 части на милиард в горната континентална кора за всички метали от платиновата група заедно, а широко преповтаряната стойност за отделен елемент е еднаква за родия, рутения и иридия, което сочи по-скоро запълваща стойност, отколкото измерване. Число, което не се различава от числото на други два елемента, не е факт за родия.

Родий не се добива никъде като основен продукт. Международната асоциация на платината го пише направо: родият винаги се разглежда като съпътстващ продукт от разработването на кошницата метали от платиновата група, кошница, в която господстват платината и паладият, макар приносът му по стойност обикновено да е много по-голям от приноса му по маса. По маса родият представлява около 5 % от кошницата, докато платината и паладият заедно образуват 86 % от нея. За да се види мащабът: на 21,8 тона първичен родий през 2025 г. се противопоставят, в същата година и само за рудничния добив, около 170 тона платина и 190 тона паладий.

Това, което решава наличността на родий, е разработваното рудно тяло. Комплексът Бушвелд в Южна Африка има два основни хоризонта:

• ◆ Рифът Merensky — обичайно съдържание на входа на обогатителната фабрика от 4 до 7 грама на тон на база 6E (4 до 6 грама на тон на база 4E), при съотношение платина към паладий около 2,0 до 2,5 към едно. Сравнително беден на родий.
• ◆ Хромитният риф UG2 — по-ниско общо съдържание, 2,5 до 4 грама на тон на база 4E, но много по-високо съдържание на родий, рутений и иридий; тези три метала могат да надхвърлят 20 % от общото съдържание на метали от платиновата група. UG2 се смята за най-големия известен в света резервоар на тези метали и притежава най-високата концентрация на родий сред всички руди, които го съдържат.

Ето подробността, която почти никой не разказва: наличността на родий зависи от дълбочината и от рудното тяло, върху които работят производителите на платина — рудничен план, написан за икономиката на платината, в който родият е само пътник.

И дори когато капиталът реагира, времето не следва. Международната асоциация на платината дава конкретни срокове: 8 до 18 месеца за връщане в работа на съществуващ обект и за плитки механизирани наклонени изработки, 3 до 4 години за нов плитък механизиран проект, 6 до 8 години за големите дълбоки шахти — към които се прибавят до шест месеца между извличането на рудата и рафинирания метал, както и разрешителни цикли от осем месеца до осем години. Един ценови сигнал може да породи допълнителен добив най-рано след месеци, а реалистично — след години.

Първичният добив през 2025 г. се установи на 701.000 унции, тоест 21,8 тона. Международната асоциация на платината го оценява на около 22 тона и отбелязва, че производството „се е задържало около 22 тона през последните три години“. За инвеститора същественото не е точното число, а тази равнина: между 2023 и 2026 г. на този пазар се изредиха три ценови режима, без да се промени нищо от онова, което излиза от земята.

Това, което наистина забави добива през 2025 г., бяха времето и няколко закривания на мини. Извънредни дъждове през първото тримесечие спряха за месеци част от мината Amandelbult на Valterra, а извличането и смилането по проекта за ранни унции на мината Bokoni (African Rainbow Minerals) бяха преустановени към средата на годината. От другата страна на баланса тръгна ново разработване: Platreef на Ivanplats достави първия концентрат на метали от платиновата група на Northam през четвъртото тримесечие на 2025 г., с цел за първа фаза около 100.000 унции годишно от 2026 г.

За самите производители 2025 г. беше добра година независимо от родия: типичната южноафриканска кошница 4E (платина, паладий, родий, злато) премина от около 24.000 южноафрикански ранда за унция през януари 2025 г. до над 40.000 ранда в края на годината.

Вторичният добив през 2025 г. беше 312.000 унции, тоест 9,7 тона, и идваше изцяло от употребявани автомобилни катализатори. Отнесен към общ добив от 1.013.000 унции (31,5 тона), той прави 30,8 %. Възстановяването е ефективно: съвременните рафиниращи процеси извличат около 95 % от съдържанието на метали от платиновата група в употребяваните катализатори, включително родия.

На популярните разкази почти винаги липсва една уговорка: тези числа се отнасят само до рециклирането в отворен цикъл, тоест до материала, който се събира, рафинира и после се продава отново на свободния пазар. Според работите на Johnson Matthey по кръговата икономика, публикувани през 2024 г., рециклирането в затворен цикъл представлява около 75 % от цялото рециклиране на родий — метал, който остава при първоначалния собственик и никога не достига пазара. Познатата формула „около една трета от родия идва от рециклиране“ описва следователно само търгуваната част. Действително рециклираният дял е много по-висок; именно търгуемият дял прави цената.

За български контекст това има пряк превод. Металът от излязъл от употреба катализатор не става наличност на българския пазар просто защото е предаден в България: той влиза в един международен рафиниращ поток и се връща като котировка в евро за килограм, определена в Белгия или в Германия. Същевременно сделките с благородни метали по занятие в България са разрешени само на търговци, вписани в търговския регистър със съответен предмет на дейност, и подлежат на регистрация пред Министерството на икономиката и индустрията 14 дни преди започване на дейността (чл. 13, ал. 1 и 2 от Валутния закон); министерството води публичен електронен регистър (чл. 13а). Това е най-полезната проверка, която купувач в България може да направи за своя насрещна страна. Една уговорка обаче е дължима: българска законова дефиниция на израза „благородни метали“ не беше намерена в достъпен официален източник, затова дали родият попада в обхвата на чл. 13 от Валутния закон остава неразрешено в нито една посока.

• ◆ Разликата между купува и продава е основният разход. Измерено за 142 котировъчни дни, от 1 април до 23 октомври 2026 г., изкупната цена на родий при един рафинер стоеше 15,0 % под неговата продажна цена. Да се купи и продаде в един и същи ден струва тези 15 % — преди всякакви данъци. Същото измерване дава 7,0 % за платината.
• ◆ Не съществува държавна инвестиционна монета. Нито един от използваните първични източници не споменава такава; търгува се в кюлчета, гранули и сюнгер. Това затваря и фактически, а не само юридически, онзи данъчен път, който в някои държави минава през употребявани колекционерски монети (вижте данъчния раздел).
• ◆ Чистотата и формата тежат при обратната продажба. Johnson Matthey котира родий на едро във вид на сюнгер с минимум 99,9 %; акредитацията на родиев сюнгер от LPPM, въведена през януари 2023 г., се отнася до рафинерите, а не до кюлче, предназначено за дребния купувач. Документът на рафинера е онова, което един купувач ще поиска — и в България, където кюлчето родий не носи никаква законова маркировка, той е единственото, което собственикът държи в ръцете си.
• ◆ Да продадеш означава да намериш единствения купувач. Никаква борса не поема предлагането. Реалистичната насрещна страна е рафинер или специализиран търговец, по неговата изкупна цена за деня. За купувач в България това на практика означава сделка в чужбина или с посредник, който препродава към чужбина.
• ◆ При покупка от разстояние обикновено няма 14-дневно право на отказ. Чл. 50 от Закона за защита на потребителите дава 14 дни без посочване на причина при договорите от разстояние и извън търговския обект, но чл. 57, т. 2 изключва от чл. 50 до 56 договорите за доставка на стоки, „чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за упражняване правото на отказ“. Тази норма е металнеутрална — тя не назовава нито един метал, а описва свойство на цената — и точно затова достига родия без спор. Търговецът е длъжен да посочи изключението предварително.

За разлика от платината или паладия, родият разполага на практика само с един добре документиран продукт, обезпечен с физически метал: 1nvest Rhodium ETF, търгуван в Йоханесбург. Числата по-долу идват от неговата информационна справка към 31 декември 2025 г.

Три конструктивни подробности решават какво всъщност притежава инвеститорът. Металът е отделен, поотделно идентифициран и разпределен в сигурни хранилища, а издателят не може да въвежда допълнителни рискове — в частност не може да дава метала в заем. Коефициентът на правото върху метала спада всеки ден, за да отрази таксата за управление, така че един дял представлява малко по-малко метал с всеки изминал ден. И накрая публикуваната доходност е доходност в южноафрикански ранда, докато родият се котира в щатски долари: който държи дяла, носи два валутни ефекта над цената на метала — а за купувач, който мисли в евро, те стават три.

И размерът на този пазар си струва да бъде върнат към мащаба. Johnson Matthey посочваше наличности родий в борсово търгувани фондове от около 22.000 унции в края на 2025 г., най-високото равнище от над пет години след умерени покупки от южноафрикански инвеститори, но отбелязваше, че тези фондове « have seen little activity in recent years ». Фондовете върху паладий държаха 1,14 милиона унции на същата дата — повече от петдесет пъти толкова.

Международната асоциация на платината изброява интегрираните производители: в Южна Африка Valterra Platinum, Sibanye-Stillwater и Impala Platinum управляват цялата верига от мината до метала, докато Northam изпраща концентрат с високо съдържание към Европа за окончателно рафиниране; в Русия металът на Norilsk Nickel се рафинира от трето лице, Krastsvetmet.

Две уговорки се налагат на всеки, който използва акциите като заместител на родия. Първо, курсът на акцията следва родия само косвено, защото родият е само една съставка от кошницата 4E: през 2025 г. производителите се ползваха и от необичайно високи цени на рутения и иридия, при стабилни цени на хрома и медта. Второ, рисковете, които господстват при тези книжа, нямат нищо общо с родия — електроснабдяване, разходи за труд на голяма дълбочина, обменни курсове и разрешителни цикли от осем месеца до осем години.

• ◆ Неликвидност. Никаква борсова котировка, никакъв срочен договор, никакъв инструмент за защита. Промишлените потребители си осигуряват доставките по договор, а не с фючърси — а частното лице няма нито едното, нито другото.
• ◆ Разлика по сделката от 15,0 %, измерена за 142 котировъчни дни през 2026 г., постоянна и не подлежаща на договаряне надолу.
• ◆ Никакво освобождаване от данък върху добавената стойност. Европейското освобождаване се отнася единствено до инвестиционното злато; в България родият носи пълната ставка от 20 % (вижте данъчния раздел).
• ◆ Облагане на продажбата, което никой още не е изяснил. За родия не съществува становище на Националната агенция за приходите и няма съдебно решение. Това не е предимство: то е несигурност, която тежи върху продавача, и калкулаторът на този сайт не я решава (вижте данъчния раздел).
• ◆ Цена от единствен източник. Johnson Matthey заявява, че не администрира референтен показател; двама търговци могат да котират различно в един и същи ден.
• ◆ Структурен срив в задвижването. Акумулаторните електрически автомобили нямат нужда от трикомпонентен катализатор, а Международната асоциация на платината посочва точно това като дългосрочния риск от заместване.
• ◆ Документирани спадове. Минус 90 % за четири месеца и половина през 2008 г. и минус 77 % в средногодишната стойност между 2021 и 2024 г.
• ◆ Не е метал за криза. Никакви резерви на централни банки и борсови наличности от около 22.000 унции в края на 2025 г. Родият не разполага с убежищно потребление, към което да се върне.

Физическият родий носи стандартната ставка от 20 %. Нормата е чл. 66, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. Намалената ставка от 9 % по чл. 66а обхваща настаняване, книги и периодични издания и определени храни за бебета — никакъв метал. Няма териториални особени ставки, и при внос от трета държава ставката е същата.

Причината родият да не се ползва от освобождаване трябва да бъде изречена точно, защото тя се предава изкривено с голяма редовност. Освобождаването стои в Глава деветнадесета „Инвестиционно злато“, чл. 160 до 163 от същия закон, а определението — в чл. 160а, ал. 1 (в сила от 1 януари 2018 г.). Думата, на която нормата стъпва, е „злато“: заглавието на главата, всяка алинея на определението и всеки от трите пътя за признаване на монета говорят за инвестиционно злато. Определението е затворено — кюлчета или пластинки с проба най-малко 995/1000 и златни монети при кумулативни условия (проба най-малко 900/1000, сечени след 1800 г., законно платежно средство в страната на произход, цена не повече от 80 % над пазарната стойност на съдържащото се злато).

Една българска особеност си струва да се знае, защото показва колко далеч се простира и колко рязко спира това освобождаване: България не е използвала възможността за малките кюлчета по чл. 344, § 2 от Директива 2006/112/ЕО. Тоест кюлче злато от един грам тук е освободено, докато в някои други държави не е. Но насрещна разпоредба за среброто, за платината или за платиновата група не съществува. Същото е и на европейско равнище: чл. 344 до 346 от Директива 2006/112/ЕО уреждат специалния режим само за инвестиционното злато, и нито една държава членка не би могла да разшири освобождаване, което директивата не предвижда — освобождаванията от този данък се тълкуват стеснително. Следователно родият, рутеният и иридият носят пълните 20 %.

Не върши работа и обичайният заобиколен път през „монетата е платежно средство“. Чл. 46, т. 4 освобождава сделките с банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, но изрично изважда „банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност“. Инвестиционната и колекционерската стока са изрично изключени.

Облагане на маржа (разликата) при употребяван метал: тук българският текст е особено ясен, и той е металнеутрален по начин, който заслужава внимание. § 1, т. 19, б. „г“ от Допълнителните разпоредби изважда от понятието „стоки втора употреба“ именно „благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са“. Това не е списък от метали и не е код по комбинираната номенклатура, а категориен израз, и той е съзнателно независим от формата. Кюлче, прах и сюнгер следователно не се третират различно от бижу. Остава обаче една неизвестна, и тя е същинската: българска законова дефиниция на „благородни метали“ не беше намерена в достъпен официален източник. Дали това изключване достига родия, рутения и иридия е затова неразрешено в нито една посока. Събирателният път през чл. 143 във връзка с § 1, т. 21 изисква нумизматичен характер и по дефиниция не може да достигне кюлче, прах или сюнгер.

Обратно начисляване: чл. 161, ал. 1 го предвижда за златни материали или златни полуфабрикати с проба 325/1000 и по-висока, както и при упражнена възможност за облагане, с отчитане чрез протокол. Това е само злато. Общата уредба за отпадъци и скрап в чл. 163а във връзка с Приложение № 2 е друг въпрос: дали тя обхваща отпадък от благородни метали, не беше установено — достъпният текст на закона прекъсваше преди приложенията, а официален пълен текст не беше намерен. Тази празнина се оставя като празнина. И в двата случая механизмът действа само между данъчно задължени лица: за частен купувач той е без значение, и не е данъчно предимство.

Изходната норма е чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (редакция с изменението от Държавен вестник, бр. 30 от 2026 г., в сила от 1 януари 2026 г.). Тя обявява за необлагаеми „доходите от продажба или замяна на движимо имущество“, с изчерпателно изброени изключения:

• ◆ буква „а“ — пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако между придобиването и продажбата е изминала по-малко от една година;
• ◆ буква „б“ — произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
• ◆ буква „в“ — акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с друга валута, различна от еврото.

Никакъв метал не е назован никъде в тази разпоредба. Оттук идват двата прочита, и един честен текст е длъжен да сложи на масата и двата, защото и двата се защитават, а нито един не е потвърден.

Прочит по текста на закона: доходът не е облагаем

Кюлчето е движима вещ. Правилото е необлагаемост, изключенията са изчерпателно изброени, и металът не стои в нито едно от тях. Кой подвежда метала под „други финансови активи“, разширява разпоредба-изключение. Към това се прибавя системен аргумент, който е по-силен, отколкото изглежда: законодателят трябваше да въведе криптоактивите изрично в чл. 33, ал. 3 (Държавен вестник, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1 януари 2024 г., с думите „включително криптоактиви“). Ако „други финансови активи“ вече обхващаше всичко инвестиционно по природа, това добавяне би било излишно. Благородният метал не беше добавен при същия повод.

Има и едно приложно затруднение, което говори в същата посока, макар да е извод, а не цитат: чл. 33, ал. 4, изр. 2 предписва при няколко придобивания да се използва среднопретеглената цена за „финансови активи от един вид, издадени от едно лице“. Кюлчето няма издател — нормата просто не може да бъде приложена към физически метал.

Прочит по практиката на приходната администрация: 10 %, ефективно 9 %

Националната агенция за приходите не подрежда инвестиционното злато като движима вещ за лично ползване, а като финансов актив, и го облага по чл. 33, ал. 3 със ставката от 10 % по чл. 48, ал. 1. Нейното основно съображение е, че законът не съдържа законова дефиниция на „финансов актив“, затова се посяга към счетоводната уредба, а инвестиционното злато не било предмет на личното потребление, а инвестиционен инструмент.

Сметката, която този прочит изисква, е точна и често се предава грешно. По чл. 33, ал. 3 облагаемият доход е (сумата на печалбите за годината минус сумата на загубите за годината) минус 10 % нормативно признати разходи; едва върху остатъка се прилагат 10 % данък. Тоест ефективната тежест е 9 % от нетната печалба, а не 10 %. Печалбата и загубата по всяка отделна сделка се определят като продажна цена минус цена на придобиване (чл. 33, ал. 4). Загубите се приспадат само в рамките на същата календарна година: текстът казва „реализираните през годината загуби“ и не допуска пренасяне към следваща година.

Защо при родия въпросът е още по-открит, отколкото при златото

Това е решаващата точка на целия раздел. Нормата на облагане е металнеутрална — тя не назовава метал и не прави разлика между злато и платинова група. Административното отклонение обаче е документирано само за златото: и двете становища, и публичното изявление от 29 април 2026 г. говорят за инвестиционно злато. Разширяването им към сребро, платина или паладий не е позволено, и за тези метали въпросът трябва да се представя като открит.

За родия, рутения и иридия положението е една стъпка по-нататък: за тях не съществува никакво становище на приходната администрация, няма решение на Върховния административен съд в никоя посока и не беше намерено законодателно предложение за изясняване — нито в полза на облагането, нито против него. Не беше намерено и публикувано съдебно решение по въпроса дали физическото инвестиционно злато е „друг финансов актив“ по смисъла на буква „в“; откритото в съдебните регистри се отнася до търговия със стоки по занятие, не до продажба от частно лице. Следователно единственият прочит, зад който стои норма, е прочитът по текста на закона; прочитът по административната практика за тези метали не е документиран. Тази страница не решава въпроса и не го изобразява като решен.

Какво може да се направи вместо отгатване. Предпазливият вариант за притежателя е декларирането. Съображението, което може да бъде изречено: който декларира и плати, в най-лошия случай е платил повече от дължимото и има възможност да търси възстановяване; който не декларира, в най-лошия случай се сблъсква с ревизия, допълнително начисляване и лихви. Който иска да следва прочита по текста на закона, трябва да го прави съзнателно и консултирано. Без данъчен консултант тази страница не отправя препоръка в нито една посока, и това не е формалност.

Две неща са сигурни и в двата прочита, и те заслужават изрично изричане, защото преводите от немски ги сбъркват системно. Срок на държане за метал не съществува: едногодишният тест в буква „а“ важи единствено за превозни средства, и в конфигурацията на този сайт полето за срок на държане е за България празно с основание. Необлагаем минимум също не съществува: 10 % по чл. 33, ал. 3 са нормативно признати разходи, а не праг, под който не се дължи данък. Пренасяне на загуби към следваща година също няма.

И една последица, която в България е по-остра, отколкото изглежда. Ако стоката е предмет за колекции по буква „б“, тя е облагаема в всеки прочит — и тогава основата се определя по чл. 33, ал. 2, т. 2, тоест продажна цена минус цена на придобиване без 10-процентните нормативни разходи. Колекционерът е следователно по-зле поставен от купувача на инвестиционна стока, точно обратното на немската интуиция. При родия това е двойно теоретично, защото родиеви монети не съществуват; дали една съвременна инвестиционна монета е „предмет за колекции“ не е решено и тази страница не го твърди в нито една посока.

Деклариране и срокове в прочита по административната практика: годишна данъчна декларация по чл. 50, Приложение № 5 („доходи от прехвърляне на права или имущество“), срок от 10 януари до 30 април на следващата година (чл. 53, ал. 1). При електронно подаване до 31 март се ползва 5 % отстъпка върху дължимата за внасяне сума, ако няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения (чл. 53, ал. 6). Еднократна корекция е възможна до 30 септември (чл. 53, ал. 2). Авансово облагане за този вид доход няма.

За лица, които не са местни: по официалното представяне на приходната администрация доходът от продажба на движимо имущество „не се счита за доход от страната“ и се облага в държавата на установяване; за финансови активи обаче чл. 37 познава данък при източника. Тоест и третирането на чужденците виси на същия въпрос за подреждането. Това е описание на представянето, а не изчисление: конкретни ставки и задължения за лица, които не са местни, тази страница не извежда.

Границата към стопанската дейност: системното купуване и продаване не е продажба на лично имущество, а доход от стопанска дейност, и тогава важат други норми, както и евентуално задължение за регистрация. Приходната администрация изрично си запази това и в двете становища. Число за тази граница тук няма и няма да намерите — ни брой сделки, ни стойност, ни честота. Законът не посочва такова, затова и ние не го посочваме. Това, което може да се каже, е критерият: дали покупката е направена с намерение за препродажба.

Това е най-практичният съвет в целия раздел, и той важи и за купувача на родий — защото ако надделее прочитът, който облага, важи и за него. По чл. 33, ал. 6, т. 3 цената на придобиване се смята за нула, когато липсва документ за покупката, и това се отнася изрично и до дарено имущество. Законов заместващ размер не съществува. Продажната цена пък обхваща всичко, което постъпва във връзка с продажбата, включително получено в натура (чл. 33, ал. 5).

Последствието в числа е лесно за показване. При покупка за 8.000 евро и продажба за 10.000 евро, с документ за покупката основата е разликата от 2.000 евро, а дължимото в прочита по административната практика е около 180 евро (2.000 минус 10 % нормативни разходи, върху остатъка 10 %). Без документ за покупката основата е целият приход от 10.000 евро, и дължимото става около 900 евро — пет пъти повече за същата сделка.

Тук е дължима и една уговорка за собствения ни източник, защото тя засяга точно тази норма. Използваното за тази страница вътрешно изложение препраща към чл. 33, ал. 6, т. 3 четири пъти, но никъде не го цитира дословно, а буквалният текст не можа да бъде набавен от официален източник при проверката: правноинформационният портал отговаряше със служебна грешка, един специализиран сайт е платен, страницата на приходната агенция не води пълни текстове. Затова нормата се описва тук по съдържание, а не в кавички, и затова в конфигурацията на този сайт умишлено няма включено поле, което да облага целия приход при липса на документ: то би увеличило показваната тежест пет пъти в държава, за която самата конфигурация записва ниска степен на увереност и спорна облагаемост. Непотвърден нормен текст е грешната основа за такова решение.

Практическият извод е еднакъв и в двата прочита, и затова той е препоръката на този раздел: искайте документ за покупката и го пазете — с дата, описание на стоката, тегло, чистота и цена. В прочита, който облага, той дели 180 евро от 900. В другия прочит той е онова, с което се доказва откъде са дошли парите.

• ◆ Че въпросът за облагането е решен — в никоя от двете посоки. Няма съдебно решение, а текстът на закона сочи в обратна страна на административната практика.
• ◆ Че практиката за инвестиционното злато важи и за родия. Документирана е единствено за злато. За родия, рутений и иридий няма дори аналогия, изтеглена от администрацията.
• ◆ Срок на държане, необлагаем минимум или пренасяне на загуби за метал. Нито едно от трите не съществува в българското право за благородните метали.
• ◆ Че родият е или не е „благороден метал“ по смисъла на българското право. Законова дефиниция не беше намерена в достъпен официален източник. Това оставя открити едновременно изключването от режима на маржа, обхватът на регистъра по Валутния закон и оценъчното правило при наследяване — и трите са назовани по-долу или по-горе като открити, а не запълнени с предположение.
• ◆ Число за границата към стопанската дейност. Законът не посочва такова, затова и тази страница не посочва.
• ◆ Обхватът на обратното начисляване при отпадъци и скрап. Дали чл. 163а във връзка с Приложение № 2 достига отпадък от благородни метали, не беше установено. Празнината остава празнина.
• ◆ Че инвестиционните кюлчета и монети подлежат на проверка на пробата и на маркиране по чл. 13а, ал. 11 от Валутния закон — нито че не подлежат. Обхватът на думата „изделия“ не беше изяснен дори за златото.
• ◆ Кръгли суми в евро там, където законът продължава да изписва левове. Прагът от 10.000 лева в Закона за ограничаване на плащанията в брой и прагът от 250.000 лева в Закона за местните данъци и такси не бяха променени на кръгло число в евро; те продължават да действат по § 5, ал. 1 от преходните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото. Затова тук стоят винаги двете числа.
• ◆ Че покупката на благороден метал в България е „анонимна“. Вярно е само, че търговците на благородни метали не са задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, тоест законова прагова граница за идентификация при търговеца не съществува. Заключение от това не следва и не го правим.
• ◆ Последиците от европейския регламент срещу изпирането на пари от 2027 г. нататък за българските търговци на благородни метали. Моментът на прилагане и подреждането за България не бяха проверени, затова темата се назовава като открита и не се описва.
• ◆ Пазарни числа за България — обеми на продажбите, растеж, дялове, резерви. Нито едно от тях не беше проверено по официална статистика за тази страница.

• ◆ Плащания в брой: 10.000 лева, което е около 5.112,92 евро — и важи за всеки. Чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой допуска плащанията в страната само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато те достигат или надвишават 10.000 лева (т. 1), или когато са под този размер, но са част от свързани плащания по едно и също основание, чиято обща стойност достига 10.000 лева (т. 2). Ал. 2 (редакция от Държавен вестник, бр. 70 от 2024 г., в сила от 1 януари 2026 г.) разпростира правилото и върху плащания в чужда валута, когато левовата равностойност достигне прага. Законът не познава изключение за частни лица: чл. 2 изважда само няколко случая — внасяне и теглене по собствена сметка, обменна дейност по занятие, операции на централната банка, замяна на повредени банкноти, трудови възнаграждения и гарантирани влогове — и покупката или продажбата на благороден метал не е между тях. Разделянето на части е изрично обхванато. Равностойността от около 5.112,92 евро е изчислена по неотменимия курс 1,95583 лева за едно евро, в сила от 1 януари 2026 г.; това е една от най-ниските прагови стойности в Европейския съюз.
• ◆ Няма законова прагова граница за идентификация при търговеца — и това не е добра новина. Каталогът на задължените лица в чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари изброява банки, платежни институции, обменни бюра, застрахователи, нотариуси, одитори, счетоводители, заложни къщи, търговци на произведения на изкуството над 10.000 евро, оператори на сейфове в публични трезори и редица други — но категория „търговци на благородни метали“ в него не съществува. Праговете по чл. 11, ал. 1 (15.000 евро при случайна сделка, 5.000 евро при плащане в брой, 1.000 евро при преводи и при сделки с криптоактиви, и без всякакъв праг при съмнение) важат само за задължените лица, например за банката, която обслужва превода. Двете близки числа — 5.000 евро по мерките срещу изпирането на пари и около 5.112,92 евро по ограничаването на плащанията в брой — се отнасят до различни адресати и не бива да се смесват. Че един пазар не е обхванат от надзор, не е предимство за купувача.
• ◆ Границата: тук България е наистина строга, и родият е засегнат по-тежко от златото. Рамката е Валутният закон, Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012 г. и Регламент (ЕС) 2018/1672. За парите в брой: пренасяне на 10.000 евро или повече към трета държава подлежи на деклариране (чл. 2, ал. 1); над 30.000 лева (около 15.338,76 евро) митническите органи допускат изнасянето само при представено удостоверение от приходната агенция за липса на публични задължения, иначе пренасянето не се разрешава; на вътрешна граница в Европейския съюз от 10.000 евро се подава декларация по искане на митническите органи (чл. 3). А сега същественото за този метал: чл. 4 от Наредба № Н-1 определя количествата, под които декларация не се изисква, и ги определя по име — злато и платина в необработен или полуобработен вид, както и монети, общо до 37 грама независимо от пробата; бижута и аксесоари от златни или платинени сплави, общо до 60 грама; сребро в необработен или полуобработен вид, монети и бижута от сребърни сплави, общо до 300 грама. Родият не е назован в нито една от тези позиции. А чл. 5, ал. 1 изисква писмена декларация при пренасяне към трета държава и за прахообразните, и за всички форми, които чл. 4 не посочва. Тоест за родиев сюнгер, гранули или кюлче свободно количество просто няма, колкото и малко да е то; на вътрешна граница се декларира по искане (чл. 6). Това е мястото, където „не е назован“ работи против притежателя, а не в негова полза — и то си струва да се знае, преди металът да бъде сложен в ръчния багаж. Да се добави и обратното: по Регламент (ЕС) 2018/1672 към „парите в брой“ се числят златните монети с чистота най-малко 90 % и златните кюлчета и зърна с чистота най-малко 99,5 %; среброто, платината, паладият и родият не са обхванати от тази дефиниция.
• ◆ Проба и маркировка: родият не се урежда. Чл. 13а, ал. 10 и 11 от Валутния закон подчиняват на проверка на титъра и на маркиране по наредба на Министерския съвет изделията от злато и сребро, произведени в страната или внесени по занятие, и изискват златните изделия да се търгуват „само в търговски обекти, разположени в сгради или други стационарни постройки“. Законът назовава тези два метала. Родият не е назован, тоест за него режим няма — а това не е същото като освобождаване. Освобождаването предполага уредба, от която нещо се изважда; тук уредба просто не съществува, и затова правилната формулировка е „не се урежда“. Остава и по-тясната неяснота: дали инвестиционните кюлчета и монети изобщо попадат в думата „изделия“ не е изяснено дори за златото, и тази страница не го твърди в никоя посока.
• ◆ Проверката на търговеца. Сделките с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие са разрешени само на вписани в търговския регистър търговци със съответен предмет на дейност, с регистрация пред Министерството на икономиката и индустрията 14 дни преди започване на дейността (чл. 13, ал. 1 и 2 от Валутния закон), а министерството води публичен електронен регистър и издава удостоверение при вписването (чл. 13а). Въпросът, който си заслужава да бъде зададен преди плащане, е прост: вписан ли е продавачът в този регистър. Уговорката е вече известната: липсва достъпна законова дефиниция на „благородни метали“, затова дали родият попада в обхвата на чл. 13 остава открито.
• ◆ Наследство и дарение — и най-българската подробност на тази страница. По Закона за местните данъци и такси преживелият съпруг и роднините по права линия не плащат данък върху наследството (чл. 31, ал. 2), а дарението между съпрузи и между роднини по права линия също е свободно от данък (чл. 44, ал. 6). За братя и сестри и техните деца ставката е 0,4 % до 0,8 %, за останалите лица 3,3 % до 6,6 %, върху наследствения дял над 250.000 лева (около 127.822,97 евро) (чл. 36); ставките се определят от всеки общински съвет в тези граници, затова единна национална ставка няма. Декларацията се подава в шест месеца пред общината по последния адрес на наследодателя (чл. 32, ал. 1). А сега подробността: чл. 33, ал. 1, т. 2 (изменена с Държавен вестник, бр. 30 от 2026 г., в сила от 1 януари 2026 г.) оценява благородните метали в наследството „по последната публикувана цена на благородните метали на пазара на едро в Лондон“ — не по експертиза, не по изкупна цена на търговец, не по пазарна стойност. Правило с такава яснота се среща в малко от двадесет и седемте държави. За родия обаче то сочи към цена, която не съществува: лондонски фиксинг за родий няма, Лондонската асоциация на пазара на кюлчета и Лондонският пазар на платина и паладий не котират родий, и най-близкото нещо е офертна цена на едро на един търговец, за която самият той заявява, че не администрира референтен показател. Към това се прибавя и вече описаната втора неизвестна — дали родият е „благороден метал“ по смисъла на тази норма. Двете неизвестни заедно означават, че каква стойност се прилага при наследяване на родий, не е решено в нито една посока, и тази страница не го решава. Освобождаването за „обикновената покъщнина“ (чл. 38, ал. 1) не е път: инвестиционният метал не е покъщнина. Сума за „обичайните подаръци“ по чл. 48, ал. 1, т. 5 законът не посочва, затова и тук не стои число.
• ◆ Мостът между двете теми. Наследството и дарението са един данък; по-късната продажба е друг въпрос. И точно там дареният метал среща чл. 33, ал. 6, т. 3: цена на придобиване нула при липса на документ, изрично и при дарение. Който получава метал като подарък, трябва да помоли и за документа за покупката на дарителя — това е най-дешевата предпазна мярка в целия раздел.

Това изложение не представлява данъчна или правна консултация, и при България тази уговорка не е формална. То описва състоянието на текстовете и на практиката, доколкото можа да бъде проверено, и назовава местата, където проверката не успя. Главното от тях се казва по име: облагането на печалбата от продажба на родий в България не е решено — нито в полза на облагането, нито против него. При съмнение се обърнете към Националната агенция за приходите или към данъчен консултант, и вземете решението съзнателно.