Текуща цена на иридий и курс на иридий с графики

Най-голямата категория са електрохимичните приложения с 42,4 %, около 3 тона: покрития от иридиев оксид върху електроди за производство на хлор, за обработка на вода, за електролитно извличане на метали и — най-подценяваното приложение — за галванично производство на медно фолио, което влиза в батерии за електрическата мобилност и в печатни платки за центрове за данни. За 2026 г. Johnson Matthey очаква « further gains in iridium demand for electrodes used to manufacture copper foil ». Където се търси пестене, операторите покриват електродите по-рядко — спестява метал, но харчи повече ток.

Редицата на добива е най-равната сред всички метали от групата: шест години между 6,8 и 7,4 тона. Иридият не реагира — нито на върха през 2021 г., нито на водородната вълна, нито на рекордите от 2026 г.; за 2026 г. Johnson Matthey очаква добивът да остане „flat“. Причината е геологията, не волята: иридий никъде не се добива като основен продукт, а като съпътстващ при платинени и паладиеви разработки или от сулфидни находища на никел и мед.

Останалото в предлагането са срокове, които не слушат цена: мините работят на дълбочина до около 2,2 километра, рудата съдържа 2 до 6 грама метали от групата на тон, а нов капацитет изисква 8 до 18 месеца за връщане в работа на съществуващо разработване и 6 до 8 години за дълбока шахта. За разпределение по държави Johnson Matthey не публикува нищо — само световна сума; Международната асоциация на платината дава на Южна Африка „над 80 %“ на едно място и „80 %“ на друго, а за Зимбабве, Русия и Северна Америка посочва само реда на големината, без тонажи. Затова тук стои около 80 % и нищо по-точно. За Европа формулировката е категорична: практически никакъв иридий не се извлича от мини в Европа.

От страната на потреблението действат две противоположни сили. Срещу заместването: иридият и рутеният често работят заедно и съчетанието им дава активност плюс дълготрайност дори при малки количества метал — а малкото количество на изделие означава, че висока цена на метала почти не се вижда в цената на крайния продукт. За заместването: потенциалът за замяна « is magnified by the small size of iridium primary supply ». Кой строи върху иридий, строи върху седем тона на година. Точната формулировка е тази: иридият не се заменя заради цената си, а заради рядкостта си.

Иридият е промишлена суровина, не монетарен метал. Няма монети, няма наличности при централни банки, а Johnson Matthey нарича пазара му « by far the smallest and least liquid of the PGMs, so even relatively modest additional buying activity can cause significant volatility ». Остават кюлче, гранули и сюнгер от специализирани доставчици — и там структурата на пазара действа направо: измерените 30,0 % разлика при рафинера срещу 7,0 % при платината, още 5,8 % за обработен метал, плюс 20 % данък върху добавената стойност. Българско бюро, на което металът да бъде продаден обратно, не съществува; продажбата минава през тезгях в Белгия или Германия.

Акциите на мините носят възражение, което при иридия е по-остро, отколкото при който и да е друг метал на този сайт. Водещият южноафрикански показател за приходите е кошницата 4E — платина, паладий, родий и злато. Иридият не е в нея; той се появява едва в съдържанието 6E. Johnson Matthey съответно описва високите цени на иридия и рутения през 2025 г. като допълнителен ефект върху една кошница 4E, която се вдигна от около 24.000 до над 40.000 ранда за унция през годината. Кой купува тези акции като заместител на иридий, купува позиция, в която иридият не присъства в стандартното число. И едно число за размера, което не иска коментар: правителственият резерв на Съединените щати предвиди за финансовата 2025 г. възможни продажби на иридий от 15 килограма. Толкова са държавните запаси от този метал.

Това издание описва българското право; състоянието е към 26 октомври 2026 г. и не е данъчен или правен съвет. При иридия двата момента, в които металът среща данъка, се намират в съвършено различни състояния на сигурност: покупката е изяснена, продажбата не е. И едно трябва да се каже направо: нито една българска норма, нито едно становище на Националната агенция за приходите и нито едно решение на Върховния административен съд не назовава иридия. Всичко по-долу следва от това, че нормите не назовават метал — а норма, която не назовава метал, не може и да пропусне някой.

Данък върху добавената стойност: 20 %. Основанието е чл. 66, ал. 1 ЗДДС и важи еднакво за сюнгер, гранули и кюлче; намалената ставка от 9 % по чл. 66а обхваща настаняване, книги и преса и определени храни за бебета, но никакъв метал. Освобождаването стои в Глава деветнадесета „Инвестиционно злато“, чл. 160–163, с определение в чл. 160а, ал. 1, и думата, на която нормата стъпва, е злато: заглавието на главата, всяка точка на определението и всеки от трите пътя за признаване на монета. Насрещна разпоредба за среброто, платината или останалите метали от групата няма, а чл. 344 и чл. 346 от Директива 2006/112/ЕО също познават единствено златото. България освен това не е използвала възможността по чл. 344, § 2 за малките кюлчета, тоест и при златото формата не отваря втора врата. Затова иридият носи пълните 20 % — еднакво при покупка от български търговец и при внос от трета държава, еднакво за необработен и за обработен метал.

Марж, обратно начисляване — и една честна празнина. § 1, т. 19, б. „г“ от Допълнителните разпоредби на ЗДДС изважда от „стоки втора употреба“ именно „благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са“. Изразът е категориен и съзнателно безразличен към формата — довод, че кюлче, сюнгер и прах не се третират различно от бижу. Но българска законова дефиниция на „благородни метали“ не беше намерена в достъпен официален източник, затова дали изключването достига иридия остава неразрешено в нито една посока. За сравнение: пробирните закони на Чехия, Полша, Словакия и Хърватия назовават иридия изрично в своето определение — но всеки от тях важи „за целите на този закон“ и не се пренася в данъчното право. Обратното начисляване по чл. 161, ал. 1 ЗДДС се отнася само до златно материално или златни полуфабрикати с проба 325/1000 и по-висока и иридия не засяга; дали режимът за отпадъци по чл. 163а и Приложение № 2 стига до скрап от благородни метали, не можа да бъде проверен по официален текст.

При продажбата: два прочита, и нито един решен. По текста на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ (редакция ДВ бр. 30 от 2026 г.) доходите от продажба или замяна на движимо имущество не са облагаеми, а изключенията са изброени изчерпателно: превозни средства, притежавани под една година; произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети; акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и търговия с валута, различна от еврото. Метал не е назован в нито едно от трите. В подкрепа стои системен довод: криптоактивите трябваше да бъдат въведени изрично в чл. 33, ал. 3 (ДВ бр. 106 от 2023 г.) — ако „други финансови активи“ вече обхващаше всичко инвестиционно по природа, добавянето би било излишно; металът не беше добавен при същия повод. Срещу това стои практиката на Националната агенция за приходите: инвестиционното злато се разглежда като финансов актив и се облага по чл. 33, ал. 3 със ставката от 10 % по чл. 48, ал. 1, при основа (сумата на печалбите минус сумата на загубите за годината) минус 10 % нормативно признати разходи — тоест ефективно 9 % от нетната печалба, а не 10 %. Двете документирани становища (Изх. № 20-21-2 от 13 май 2020 г. и Изх. № 90-00-98 от 19 юли 2024 г.) и публичното изявление от 29 април 2026 г. се отнасят обаче изрично до инвестиционно злато. За среброто, платината и паладия разпростирането им е спорно; за иридия изобщо не е правен опит за аналогия. Затова тази страница не твърди нито „дължат се 10 %“, нито „освободено е“.

Какво няма и какво има. Няма срок на държане — едногодишният тест в буква „а“ важи единствено за превозни средства. Няма необлагаем минимум за метал: десетте процента са нормативно признати разходи, не праг. Няма пренасяне на загуба в следваща година — текстът говори за загубите, реализирани „през годината“. А систематичната покупко-продажба превръща дохода в доход от стопанска дейност; агенцията изрично си е запазила това в двете си становища. Отделно от данъка стоят три граници, които при иридия стягат повече, отколкото при златото. Плащането в брой е забранено от чл. 3, ал. 1 ЗОПБ при 10.000 лева (приблизително 5.112,92 евро) и над тях, включително при разделяне на свързани плащания на части, и без изключение за частни лица; законовият текст все още е в лева и не беше вдигнат до кръгла сума в евро. На границата чл. 4 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012 г. определя свободните количества по име на метала: злато и платина в необработен или полуобработен вид и монети до 37 грама, бижута от такива сплави до 60 грама, сребро до 300 грама. Иридият не е сред изброените, а чл. 5, ал. 1 изисква писмена декларация при пренасяне към трета държава и за прахообразните форми, и за всички форми, които чл. 4 не посочва: за иридиев сюнгер, гранули или прах свободно количество просто няма. И накрая чл. 13а, ал. 10 и 11 от Валутния закон подчиняват на проверка на пробата и на маркиране изделията от злато и сребро: иридият не е назован, тоест за него такъв режим не съществува — което не е същото като „освободен е“.