Проба на камък (щрих проба)
Също: проба на златото, тест с пробен камък, Touchstone тест
Пробата на камък е класически химичен метод за определяне на пробата на златни сплави, при който метална черта върху пробен камък се сравнява с киселинни разтвори с известна концентрация.
Пробата на камък е един от най-старите методи за проверка на златото и се използва още от Античността. При него проверяваният предмет се търка върху пробен камък (класически: лидийски камък, черен, финозърнест кремъчен шист) до образуване на видима метална черта. След това чертата се намокря с пробна киселина с известна концентрация. Реакцията – промяна на цвета, разтваряне или запазване – дава информация за пробата на сплавта.
Ход стъпка по стъпка
- Подготовка: почистване на пробния камък (вода или спирт), повърхността трябва да е матирана.
- Изтегляне на черта: проверяваният предмет се търка силно върху камъка, докато се получи ясна, равномерна метална черта.
- Сравнителна черта: до нея се поставя черта с комплект пробни игли с известна проба (напр. 585, 750, 999).
- Нанасяне на киселина: подходящият киселинен разтвор се капва капка по капка върху двете черти.
- Отчитане на реакцията: след 15–30 секунди се преценява промяната на чертата – цвят, скорост на разтваряне и остатък се сравняват.
- Почистване и документиране: пробният камък се избърсва, резултатът се записва.
Киселинни разтвори според пробата
| Пробна киселина | Концентрация (азотна/солна киселина) | Целеви диапазон злато |
|---|---|---|
| киселина 333 | разредена азотна киселина (~10–15 %) | до проба 375 |
| киселина 585 | средна азотна киселина (~20–30 %) | 375–585 |
| киселина 750 | концентрирана азотна киселина (~45 %) | 585–750 |
| киселина 999 / царска вода | солна + азотна киселина (3:1) | висок карат / чисто злато |
Златни сплави с висока проба устояват напълно на по-слабите киселини, докато по-нискокачествените сплави (напр. злато 333) реагират още на разредена азотна киселина. Царската вода – единственото средство, което разтваря чистото злато – се използва само при гранични случаи над проба 900.
Силни страни и граници на метода
Предимства:
- Без ток, без скъпа апаратура – използваем навсякъде
- Незабавен резултат за опитни проверяващи
- Малко принадлежности (пробен камък + комплект киселини)
- Слабо разрушителен (само минимален отрив на материал)
Граници:
- Изисква упражнение и спокойна ръка; грешките на начинаещи водят до погрешни диагнози
- Точността от ± 5–10 хилядни стига за много цели, но не и за измервания с точност на assay
- При платирани предмети (напр. дублирано злато) чертата може да изглежда измамно правилна, ако слоят е достатъчно дебел
- Среброто и платината се класифицират по-трудно от златото; за платина се препоръчва допълнително определяне на плътност или рентгенофлуоресцентен анализ
- Киселините са разяждащи – защитни очила и ръкавици са задължителни
Пробата на камък срещу съвременните методи
За частни лица, изкупвачи и заложни къщи пробата на камък остава изпитан бърз тест. Който се нуждае от по-висока сигурност – например при изкупуване на по-големи количества златен скрап или при съмнение за волфрамови фалшификации – трябва да подсигури резултатите с втори метод: определяне на плътност по Архимед, рентгенофлуоресценция (XRF) или ултразвукова проверка. Актуалната цена на златото и произтичащата от нея стойност на материала изчислява калкулаторът за стойност на претопяване на база установената проба.
Накратко
Пробата на камък е надежден, евтин първи скрининг за златни сплави. Тя дава за минути достоверна оценка на пробата – но изисква упражнение, подходящи киселини и познаване на границите ѝ. Като единствен метод стига за некритични изкупвания; при ценни отделни предмети по-прецизни методи допълват картината.