Диверсификация

Диверсификацията е един от основните принципи на съвременната портфейлна теория. Икономистът Хари Марковиц формулира математически през 1952 г. това, което инвеститорите знаеха интуитивно: който разпределя богатството си между слабо корелирани активи, намалява общия риск, без непременно да се отказва от доходност. Благородните метали – най-вече златото и среброто – играят важна роля в тази концепция, тъй като в стресови фази на фондовите пазари често функционират като сигурно убежище.

Систематичен и несистематичен риск

Във финансовата теория се разграничават два вида риск:

• Несистематичен (специфичен) риск: засяга отделни компании или сектори – напр. корпоративен скандал или спад в конкретен отрасъл. Този риск може почти напълно да се елиминира чрез разпределение.
• Систематичен (пазарен) риск: засяга целия пазар – напр. рецесии, обрати в лихвите или геополитически кризи. Този риск не може да се диверсифицира, а само да се смекчи чрез добавяне на некорелирани класове активи.

Благородните метали исторически показват ниска до отрицателна корелация спрямо акциите и облигациите, особено по време на кризи. Това ги прави ефективен градивен елемент в диверсифициран портфейл.

Измерения на диверсификацията накратко

Благородните метали като градивен елемент на диверсификацията

В рамките на класа благородни метали се препоръчва допълнително разпределение. Съотношението злато/сребро показва историческото ценово отношение на двата метала и може да даде указания за относителна надценка или подценка. Наред със златото и среброто в съображение влизат платината и паладият, които са по-силно повлияни от индустрията и затова имат други ценови двигатели.

Формулата за риска на портфейла при два актива показва ефекта на диверсификацията:

σ_P = √( w₁²·σ₁² + w₂²·σ₂² + 2·w₁·w₂·ρ₁₂·σ₁·σ₂ )

σ_P  = риск на портфейла (стандартно отклонение)
w    = тегло на актива
σ    = индивидуален риск на актива
ρ₁₂  = коефициент на корелация между актив 1 и 2

Колкото по-нисък е ρ₁₂ (до минимум −1), толкова по-силен е рископонижаващият ефект на смесването.

Практическо изпълнение с благородни метали

Един план за спестяване в благородни метали позволява постепенното изграждане на позиция в благородни метали и при това използва ефекта на осреднената цена: чрез редовни покупки на различни цени се балансират фазите на високи цени и по-изгодните моменти за влизане. Това значително намалява риска от неправилен избор на момент.

Обичайните препоръки на институционалните инвеститори предвиждат дял на благородните метали от 5–15 % от общия портфейл. Тази ориентировъчна стойност обаче силно зависи от индивидуалната склонност към риск, инвестиционния хоризонт и цялостната структура на портфейла. Забележка: Това не представлява инвестиционна консултация.

Данъчно измерение

При физически благородни метали в България важи: печалбата от продажба на инвестиционно злато от физически лица е освободена от данък върху капиталовите печалби. Инвестиционното злато е освободено и от ДДС (Директива 2006/112/ЕО). За среброто, платината и паладия при покупка се начислява редовният ДДС от 20 %. Тази разлика влияе осезаемо върху ефективните разходи за влизане при диверсификация с благородни метали. За разлика от някои други държави, в България няма немски „спекулативен срок" за освобождаване. Забележка: Това не е данъчна или инвестиционна консултация – препоръчва се индивидуална проверка при данъчен консултант.

Накратко

Диверсификацията намалява риска на портфейла чрез комбиниране на слабо корелирани активи – благородните метали при това дават стабилен принос, защото по време на кризи често се развиват противоположно на акциите и облигациите. Широка смес от различни метали, форми на съхранение и класове активи е по-ефективна от концентрацията върху една единствена стойност.