Амалгамен метод
Също: Амалгамация, Живачен метод, Mercury Amalgamation
Исторически метод за добив на злато, при който течен живак разтваря злато и сребро от рудата и ги свързва като амалгама, която след това се разделя чрез нагряване.
Амалгамният метод е един от най-старите химически методи за добив на злато и в продължение на векове е бил най-важният метод в минното дело. При него се използва живак (Hg), който притежава свойството селективно да разтваря злато и сребро от смляна руда и да образува течна легираща смес – така наречената амалгама. Получената амалгама след това се нагрява: живакът се изпарява при 356,7 °C, а оставащият суров метал (така нареченото Доре кюлче) се рафинира допълнително в афинажа.
Принцип на действие
Методът протича в три стъпки:
- Раздробяване и смилане на съдържащата злато руда до фина скала (брашно).
- Добавяне на живак – рудата се привежда в контакт с течен живак (в барабани, вибрационни маси или чрез директно разбъркване). Златото и среброто се свързват предпочитано с живака; безполезната скала остава.
- Нагряване в реторта – отделената амалгама се нагрява в затворена реторта. Живачната пара кондензира и (в идеалния случай) се улавя и използва повторно; оставащият метал има проба типично 60–80 %.
Историческо значение
Методът е бил използван още от римляните и достига връх през 16.–19. век – преди всичко в сребърните мини на Латинска Америка (Потоси, Сакатекас), както и по време на златната треска в Калифорния (1848) и Австралия. През тази ера голяма част от световното предлагане на злато и сребро е идвала от амалгамни предприятия.
Екологична проблематика и днешна употреба
Живакът е силно токсичен и се задържа в екосистемите. Неконтролираното изпускане на живак отравя почви, води и хранителни вериги. Конвенцията от Минамата (ООН, 2013, в сила от 2017) задължава подписалите държави към поетапно намаляване и забрана на живака в промишления добив.
В съвременните големи мини амалгамният метод е напълно изместен от цианидното излугване и други хидрометалургични процеси. При занаятчийския и дребен добив на злато (ASGM) – преди всичко в Субсахарска Африка, Южна Америка и Югоизточна Азия – той обаче продължава да се използва широко, защото оборудването е евтино, а процесът лесен за прилагане. Секторите на ASGM допринасят по оценки за около 35–40 % от глобалните антропогенни емисии на живак.
Сравнение със съвременните методи
| Метод | Извличане на метал | Екологичен риск | Капиталови разходи |
|---|---|---|---|
| Амалгамен метод | 60–90 % | Много висок (Hg) | Много ниски |
| Цианидно излугване | 90–98 % | Висок (CN⁻) | Средни |
| Флотация + топене | 85–95 % | Нисък до среден | Високи |
Актуалната цена на златото влияе върху това кои методи могат да се експлоатират икономически – по-високите цени правят рентабилни и по-скъпите, по-чисти технологии. Стойността на материала на вече добит метал можете да определите с калкулатора за стойност при претопяване.
Накратко
Амалгамният метод е исторически значим, но екологично проблематичен: живакът остава в екосистемата и застрашава човека и природата. Съвременните големи мини отдавна са го заменили с по-безопасни процеси; в неформалния дребен добив той все още е широко разпространен въпреки международните забрани.